Основни принципи на приказките от Сиан
Все пак не се разказва за влак. По-точно щеше да е "Във влака", например. Макар че и това не бих сложила аз. Според мен трябва да е нещо, загатващо за края.— Грация, грация, синьоре… — повтарях им аз идничките италиански думи, които знаех, като потеглих пак.
Явно отново я докоснах с това, защото като легнахме да си почиваме, започна да ми прави от нейния страхотен масаж – просто пипа вълшебно, изключително приятно е.
С всеки нов епизод се запознаваме все по-добре с участниците, с техните силни и слаби страни, те самите правят същото и точно това е причината на хоризонта...
- Толкова далеч не беше стигал някой досега. Никой не ми е обръщал толкова внимание.
Хетеро
- Ели е умно и много работливо момиче, а Митко не ѝ помага почти за нищо, само се занимава с глупости, ето и сега се затънали работа, той отива хижа да ремонтира с тия неговите.
.. Да, ама следобед, те бяха готови с бройлерите, а вътрешности, крака, перушина, кръвта, всичко събрано и трябва да се изкара нагоре в планината, за да не привлича хищници към двора и животните. Тогава бай Данчо разправя:
Наистина се бях поопушил, докато минавах през една махала, където бяха запалили нещо, но веднага ѝ отговорих в същия стил:
Аз от не малко време опитвам да комуникирам с жени, които яздят коне и установявам, че освен от любов към Разкази за Сиан животните, свободата, адреналина, има и такива, които наистина обичат впитите дрешки и ботуши, движенията на седлото, а някои и ездата без седло, да усещат мускулите на животното, пръхтенето, тежкото дишане, харесва им да държат юздите и да контролират и подчиняват тези едри и много силни животни. Естествено, много рядко някоя ще си го признае ей така. Пред мен само Ели е признавала на живо в България, а съм си говорил в Австрия(там има доста ездачки) и с една професионалистка.
И направи знак, че не желае да говори повече за едно опасно нещо.
На следния завоя аз срещнах Здравка, кираджия си, който се връщаше да ме дири.
Тримата Братя и Златната Ябълка - Приказка “Тримата братя и златната ябълка” е една от най-добре познатите народни приказки от Елин Пелин. Известният сюжет съществува във варианти и на много други автори.
Този разказ от Елин Пелин е част от сборника му “Под манастирската лоза”. Главните герои в книгата са църковните служители.